Записки по българските въстания, Том Трети

Априлското въстание е приключило, а след него е останал погромът, жертвите и
изтезанията. Оцелелите революционери са заловени, друга част са се спасили. Но
борбата продължава. Нови въстания се надигат. Пловдив, Перущица, Брацигово и
Батак се опълчват на турското потисничество. Жестокостите не свършват. Настава
и Баташкото клане. „Записки по българските въстания“ приключва тук, а смъртта
отнема на Захари Стоянов възможността да довърши великата история, която и до
днес служи за достоверен източник на борбите, мъченията и несломимостта,
формирали самосъзнанието на българина.

Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода
1850 – 1889 год. Още на 21-годишна възраст се включва в Русенския революционен
комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год.
Ролята на Захари Стоянов в Априлското въстание е била значима за времето си, а
през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които той
оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и
благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо
Ботйов“, „Васил Левски (Дяконът)“ и „Записки по българските въстания“
научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в
тях. Захари Стоянов пише също редица статии и фейлетони, в които осъжда
политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената
действителност на своето време.